Завет на наследство

1. Завещателното разпореждане с наследство

В имуществото на наследодателя може да съществуват различни съвкупности от права и задължения. За някои от тях законодателят предвижда, че са предмет на определени разпоредителни сделки. Такива са например търговското предприятие и наследството. За да се превърне в част от имуществото на завещателя, наследството трябва да е било открито преди неговата смърт и да е прието от него. Всяко разпореждане с неоткрито наследство ще бъде нищожно на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Налице са две завещетателни разпореждания:
а) универсални завещания – отнасящи се до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя;
б) завети – отнасящи се до определено имущество.

По правило заветът има за свой предмет определено право от наследството на завещателя, което превръща приелия завета в особен кредитор на откритото наследство. С приемането на възможността заветът да се отнася до определено наследство, съдържащо се в имуществото на завещателя, се признава и възможността заветът да се отнася до съвкупност – не само до права, но и до задължения. След приемане на завета на наследство заветникът се превръща в кредитор на наследството на своя завещател по отношение на завещаното му наследство, но и в длъжник спрямо кредиторите на наследодателя/завещателя, по отношение на включените в завещаното наследство задължения.

2. Форма на завета на наследство

Разпоредбата на чл. 212 ЗЗД не само дава възможност за възмездно разпореждане с наследство или с дробна част от него, но установява и изискване за специална форма за действителност – писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите. Посочената форма е свързана с особения начин на индивидуализиране на предмета на договора за покупко-продажба и не зависи от съдържанието на конкретно прехвърляното наследство.

Завещанието може да бъде нотариално (чл. 24 ЗН) или саморъчно (чл. 25 ЗН). Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, при което подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, при което нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
При завета на наследство в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан в имотния регистър. Вписването на завета на наследство може да се извърши едва след откриването на наследството и приемането на завета от посочения в него заветник.