Правно становище за търговските марки

Налице ли е извършено нарушение по смисъла на Закона за марките и географските означения, в хипотезата когато Търговско дружество извършва продажба на различни стоки, включително и такива които са общоизвестни, посредством интернет сайта си ?

При наличие на такава хипотеза, отношенията между страните се регулират от следните материалноправни и процесуални разпоредби:

1. чл. 13, чл. 15,  и следващи от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ пар. 1, т.12 от ЗМГО – „внос и износ на стоки”;
2. чл. 5, 7 от Директива 2008/95 / Първа директива 89/104, кодифицирана именно с Директива 2008/95 / и чл. 9, 13 от Регламент 207/2009 г.
3. чл.28, 30,34,35,36, 267 и 288 от ДФЕС и чл. 19 ДЕС.
4. Граждански процесуален кодекс;

Правото върху марка и паралелният внос

Изключителното право върху марка се придобива от притежателя чрез регистрация чл.10 от ЗМГО, като последица от адм. процедура и издаване на ИАА за разлика то авторското право. Притежателят на марката е по – скоро притежател на регистрацията й и като такъв е вписан в съответния регистър.

Всяка регистрация действа само за територията на държавата, в която е получена /национална марка/, съответно на територията на регионална служба /марка на ЕС/. В когато имаме друг търговец, който също предлага спортни стоки със същата марка и има разрешение на национално ниво, от съответния държавен орган, то търговецът има право да ползва марката на територията на съответната държава.

При международна регистрация на марка изключителните права действат за териториите на посочените в регистрацията държави. Не съществува универсален притежател на изключително право върху марка за цял свят. С оглед на това, ако търговец извършва онлайн продажби, на стока с марка, за която друг търговец има разрешение на национално ниво не е накърняване правото на търговеца, получил разрешение да продава стоката на национално ниво.

Съдържанието на изключителното право върху регистрирана марка включва следните правомощия на вписания притежател на регистрацията по смисъла на чл.13, ал. 1 от ЗМГО „Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност на територията, на която действа регистрацията за вписаните услуги и стоки”

Също така ако онлайн търговецът, закупува стоките с конкретната световната марка от държава членка на Европейския съюз, който вече са пуснати на пазара на ЕС, съответно на ЕИП, то е не налице нарушение при продажбата на тези стоки. В подкрепа на това твърдение са разпоредбитена чл. 14 и чл. 15 от ЗМГО. Предвидени две основни категории изключения, в чл. 14 от ЗМГО е регламентирано „Ограничаване на правото върху марка”, „Притежателят на правото върху марка не може да забрани на трето лице да използва в търговската дейност, при условие че използването не противоречи на добросъвестната търговска практика:

1. своето име или адрес;

2. указания, отнасящи се до вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставянето на услугите или други характеристики на стоките или услугите;

3. марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на стоките или на услугите и по-специално в качеството им на принадлежности или резервни части”, а в чл. 15 Изчерпване на правото върху марка – „Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тази марка от него или с негово съгласие /ЕИП/.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.

От горното следва, че чл. 15 ЗМГО притежателят на регистрацията, на марката не може да забрани използването на марката за стоки, които са пуснати на пазара на ЕС и ЕИП. Притежателят на регистрацията на марката, по аналогия във връзка с чл.15 от ЗМГО, може да забрани единствено използването на знак, сходен на марката за услуги, които не се предоставят в ЕС или ЕИП, ако такова действие е предприето от онлайн търговеца.

Изключителното право върху марката, предоставено с регистрацията се изчерпва спрямо възможността на притежателя да се противопостави на последващи продажби или складиране с цел продажба, както и на внос и износ на оригиналните стоки в рамките на пазара на ЕС, ЕИП – територията на изчерпване, след първоначалното пускане на този пазар от него или с негово съгласие.

Съгласието на притежателя за пускането на стоките на територията на ЕИП, носещи неговата марка според чл. 7, ал. 1 от Директива 2008/95, е равносилно на отказ от изключителното му право по чл. 5 да забрани на трети лица да осъществяват внос на тези стоки в ЕИП от трети държави. В ЕИП влизат държавите участващи в ЕИП, държавите членки на ЕС, и от друга страна, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, при които е установен режим на свободно движение на стоки. България е участник в ЕИП от 25.07.2007 г.

Също много честа хипотеза е стоките предлагани от онлайн търговците да са закупени от притежателя на марката, регистриран в държава членка на ЕС, които вече са били пуснати в свободна продажба.

В този случай, щом е налице съгласие за пускане, това е определящият фактор за наличие на изчерпване на правото върху марката. Всички лица, закупили конкретни оригинални стоки от самия притежател, от официален дистрибутор, имат право да търгуват с тези стоки в условията на свободно движение на стоки, без за това да е необходимо да се сключват допълнителни лицензионни договори. Също така важно е да се има предвид, че „пускането на пазара” не е свързано непременно с преминаването на собствеността върху конкретните физически обекти – стоки, от производителя /притежател или лицензополучател на марката/ върху трето лице.

В разпоредбите на чл. 13 ЗМГО и в чл.9 от Регламент /ЕО/ 207/2009 ясно е прокарано разграничение между понятиeтo „предлагане на стоките за продажба” и понятието „пускането им на пазара”. Именно „пускането им на пазара е предвидено в чл. 13 от Регламент /ЕО/ 207/2009, чл. 7 о т Директива 2008/95 и чл. 15 ЗМГО като пораждащо ефекта на изчерпване на изключителното право марка.

„Пускане на пазара” е с по – широко съдържание от продажбата. Поради това е верен извода, че от момента, в който стоките са предложени за продажба в държава членка на ЕИП, в които влизат и държавите членки на ЕС, то онлайн търговецът, не е извършил нарушение, а просто закупуването на стоките от негова страна и последващото им предлагане е в израз на принципа за свободно движение на стоки.  

Концепцията за изчерпване на марките е уредено в член 7, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета, който предвижда, че марката не дава право на притежателя да забрани използването им във връзка със стоки, които са пуснати на на пазара в Общността под тази марка от притежателя или с негово съгласие. Противното би създало бариери пред свободното движение на стоки във Вътрешния пазар, в този смисъл е Решение на СЕО – дело C-355/96 Silhouette International Schimed, 1998 г.

Разпоредбите също са предвидени в член 13 от (ЕО) 40/94 относно марката на Общността. В чл.13 се казва: притежателят на марка, не му дава право да забрани използването му във връзка със стоки, които са пуснати на пазара в Общността под тази марка от притежателя или с негово съгласие. Тази система се нарича –система на пасивни продажба/продажби.

С оглед на гореизложеното, е правилно да се заключи, че паралелният внос би било незаконно действие, в случаите, когато стоките, носещи дадена марка, не са били освободени преди това със съгласието на притежателя на /българския пазар/ респективно всеки друг пазар в рамките на ЕС или до всеки друг пазар за територията на страните от ЕС и ЕИП (например, като стоките са били закупени от пазара в САЩ и са внесени в страната членка на ЕС и ЕИП, без съгласието на собственика на търговската марка).

В конкретния случай, е налице изчерпване на правото върху марка съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМГО, поради това не е налице нарушение на разпоредбите на ЗМГО.

В случай на претенция на притежателят на марката и правото и за продажба на национално ниво в рамките на ЕС,  цели единствено ограничаване на пасивните продажби, което от своя страна е индикация за нарушаване на разпоредбите на свободната конкреция на пазара.