Търговско предприятие, ликвидация и представителство на търговци

Търговското предприятие е обект на правото – правото се прехвърля както следва:

-чл. 24 ЗЗД, за вещни права и вписване за противопостави мост

-за движими вещи имаме предаване

-вземане имаме уведомяване аналогично, както при цесия

За реалните обезпечения, ипотека имаме вписване на основание чл.171 ЗЗД, и чл.26 ал.2т.1ЗОЗ.

При реалните залози имаме предаване на фактическата власт на заложената власт върху приобретателя като така се прехвърлят и ценни книги.

При задълженията, които се прехвърлят, са аналогични например встъпване в дълг, като резултатът е пасивна солидарност, а до заместване в дълг, може да се стигне само при съгласие на кредитора.

При прехвърляне на търговско предприятие, върху физическо лице, което няма търговско качество, той трябва да бъде вписан като ЕТ в 7 дневен срок от придобиване на търговското предприятие в търговския регистър и регистър на Юридически лица с нестопанска цел.

Ограниченията на представителната власт на прокуриста, нямат отношение спрямо трети лица. Във вътрешните отношения между прокурист и принципал могат да се установят забрани за извършване на едни или други действия. Подобни ограничения, обаче могат да имат действие само във вътрешните отношения между страните. Несъобразяването с тези ограничения може да повлече дисциплинарна отговорност или имуществена отговорност за прокуриста. За трети лица правните действия са напълно валидни и те задължават търговеца щом са предприети от негово име.

Ликвидация

Задължения на ликвидатора – да покани кредиторите да предявяват вземанията си на основание чл.267, също да довърши текущите сделки, да превърне останалото имущество в пари, да събере вземанията на дружеството, да разпредели имуществото между съдружниците и кредиторите, да поиска заличаване на търговското дружество.

Цел на ликвидацията:

1. Да се удовлетворят кредиторите и

2. Да се разпредели имуществото между съдружниците, респективно между акционерите. Ликвидацията, най-често е в резултат на решение на висшия орган на дружеството.

При ликвидацията трябва да има достатъчно средства поне за удовлетворяване на кредиторите, и евентуално за разпределение между съдружниците. При несъстоятелност се цели на основание чл.607, запазване на търговското предприятие за разлика от ликвидацията. В чл.268 не е посочена процедура, а се посочват единствено правните последици, така няма пречка да се продаде търговското предприятие, при което действие ще се стигне до спестяване на разходи за продажба на всяка отделна вещ.

В чл.268 ал.2 е регламентирано даването вместо изпълнение, което трябва да се тълкува във връзка и с чл.65 ЗЗД относно съгласието на страните. Така се погасява вземането на кредитора, респективно ликвидационната квота на съдружник. Съгласие се иска само на лицето, което приема даването вместо изпълнение.

Ако са увредени правата на останалите кредитори или съдружници, то те могат да извършат следното – съдружник, ако  са му накърнени правата могат да търсят обезщетение от ликвидатора, а също така могат и да предявят и иск по чл.135 ЗЗД спрямо сделката между ликвидатор и трето лице или смяна на ликвидатора. Ако кредитора е увреден, той може да иска обявяване на несъстоятелност.

Разпоредбата на чл.185 ЗЗД се отнася само за ликвидатора, но не и за бившите управителни органи, тъй като правомощията им са прекратени. При ликвидация, точка 7 на чл.137 от ТЗ за ООД не е необходима, защото се поглъща от решението за прекратяване на търговското дружество, също и респективно, ако е прекратено от съда, защото когато се е учредявало и са станали съдружници то същите са се съгласили с устава на дружеството и с прекратителните основания посочени в тях.

Съдружниците имат качеството на кредитори поради вземанията си за ликвидационна квота, те са кредитори само на ТД и не се ползват от СО.Досегашните кредитори, стават кредитори на прехвърлителя и на преобретателя до размера на получените права.

Ако кредитора купи търговското предприятие, то сливането настъпва след 6 месечен срок по чл.16а.

Представителство на търговци

В търговското представителство, чл.33 ал.2 трябва да се тълкува във връзка с чл.285 ЗЗД и чл.351 ТЗ, като представителя може да се отклони от предписанията, ако това:

-е в полза на самия търговец и не е имало възможност да се потърси неговото съгласие

– или не е получил навреме отговор на запитването си.

ТЗ изрично предвижда като възможно задължение на търговския представител да поеме лично отговорността, че задълженията по сключените с негово съдействие сделки ще бъдат изпълнени.

Само че договорът за поръчителство, макар и акцесорен, е самостоятелен договор, докато клаузата делкредере няма самостоятелно съществуване, а е елемент от конкретно определена търговска сделка. Търговският представител поема отговорност, успоредно с тази на главния длъжник, по посочения договор, като отговорността е солидарна, което ще рече поръчителят отговаря за задължението като отговаря и главният длъжник.

При прякото търговско представителство основното правоотношение се развива между търговеца и третото лице, а обезпечителното правоотношение делкредере е между търговския представител и търговеца. Конструкцията на това правоотношение е традиционна за личните обезпечения, какъвто характер има клаузата делкредере. Нетрадиционни за личните обезпечения са сложени правоотношенията при косвеното представителство. При косвено представителство търговеца не може да насочи директно претенцията си към третото лице преди отчетната сделка.

Претенцията към трето лице става изискуема, когато е сключена валидна изпълнителна сделка, резултатите от която са прехвърлени на търговеца, но третото лице не е изпълнило задълженията си по нея.

Клаузата делкредере не може да бъде елемент от договор за търговско представителство, съчетан само с посредничество.

Ако търговският представител делкредере изпълни задължението на третото лице, той има обратно вземане към него. Изпълнилият пряк търговски представител има правото да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.

В полза на косвения търговски представител делкредере правото на суброгация се поражда след отчетната сделка. Няма да е налице суброгация, а пряко вземане ако косвеният търговски представител изпълни солидарното си задължение, преди да прехвърли правата на търговеца.